Специфична превенция

Националните стратегии и планове за действие в областта на наркотиците все повече и по-ясно посочват уязвимите групи, за които трябва да бъдат предвидени специфични мерки за превенция. Този фокус е още по-силно изразен в новите държави-членки: Естония (бездомните деца, специализираните учебни заведения), Унгария, Кипър, Малта, Полша (деца, лишени от родителски грижи и младежи от проблемни семейства) и Словения.

Тъй като уязвимите групи, към които е насочена специфичната превенция, често притежават значителен опит с разрешените от закона и с незаконните наркотици, повечето мерки в областта на специфичната превенция се ограничават до предоставянето на конкретно подбрана за случая информация, индивидуални консултации и алтернативни творчески или спортни занимания. Но все пак трябва да се помни, че използваните при общата превенция техники в многообхватните програми за социално въздействие са също толкова резултатни, а дори и по-резултатни, и при специфичната превенция. Преструктурирането на нормите на поведение (напр. узнаването, че повечето хора от компанията със същия социален статус не одобряват употребата), обучението за отстояване на схващанията, мотивацията и поставянето на цели, както и коригирането на митове, са доказани много ефективни методи сред уязвимите групи младежи (Sussman et al., 2004), но рядко се използват в специфичната превенция в ЕС. Въпреки това, техниките за намеса в условията на развлекателни дейности (вижте “Превенция в условията на развлекателни дейности”) преди всичко са под формата на предоставяне на целенасочена информация.

Специфична превенция в училищата

Основният фокус на специфичната превенция в училищата са мерките при криза и ранното откриване на ученици с проблеми. Целта е да се намерят решения на училищно равнище, за да се избегне отпадането или изключването от училище на рисковите групи ученици, а оттук и влошаване на тяхното положение. В Германия, Ирландия, Люксембург и Австрия се предлагат програмно базирани подходи (Leppin, 2004), докато в Полша и Финландия провеждат курсове за обучение или ръководства за учители как да разпознават проблемните ученици, включително употребяващите наркотици, и какви съответни мерки да предприемат. Традиционните индивидуалистични подходи включват услуги по образователна психология (каквито се предоставят във Франция и Кипър), които зависят от (само)насочването на лицата към ползването им. В Ирландия се прилага нова интензивна образователна помощна услуга, като се работи с училища и семейства в неблагоприятни по отношение на образованието райони, за да се гарантира редовна посещаемост на училищата от децата.

Специфични общностно базирани подходи

Специфичните общностно базирани подходи са предназначени преди всичко за уязвимите младежи от улицата. В северните страни подходът “Nightwalkers” се изразява в ангажирането на групи родители за патрулиране по улиците. Австрия направи големи вложения за подобряване на баланса между превенцията на употребата на наркотици и структурите на общественото образование и на социалните дейности посредством курсове, насоки по качество и съвместни семинари, напр. за младежки социални работници в условията на развлекателните дейности. Целта е също да се използват структурите на младежките социални служби за професионални дейности по превенция на употребата на наркотици. Следвайки същата линия, Норвегия засилва сътрудничеството и укрепва интердисциплинарните усилия между училищата, службите за защита на децата и социалните служби. За тези проекти в Норвегия, а също и в Германия и Холандия, се използват RAR методите (бърза оценка и ответна мярка) (36) – бързо събиране на информация (статистически материал), съчетано с интервюта (анкети, фокус групи) и/или наблюдения на проблемната област.

Мерките, фокусирани върху силно рисковите квартали са традиционни за Ирландия, Обединеното кралство и в известна степен, за Холандия и Португалия. Но Германия (Stöver и Kolte, 2003, цитирани в националния доклад на Германия) и Франция сега също предлагат някои мерки в тази област. За тези страни насочването на превенцията на употребата на наркотици към конкретни географски райони, подбрани по социални критерии, е новост

В своите политики за специфична превенция държавите-членки също все повече насочват действията си и към конкретни етнически групи (напр. Ирландия, Люксембург, Унгария). Например в Унгария фокусът върху етническия елемент е важен аспект, тъй като там ромското население е изправено пред висок риск от въвличане в свързани с наркотиците проблеми, поради неговите социални и културни особености и неблагоприятните условия на живот. Обучението от обучители със същия социален статус, групите за самопомощ, контролът и наблюдението, различните програми за превенция и услуги с ниски прагови равнища на достъп за ромското население там се осъществяват и предлагат от неправителствени организации (НПО).

Уязвими семейства

Общата семейно-базирана превенция, изразяваща се предимно в различни вечерни прояви, лекции, семинари и работни срещи за родители, все още е популярна в много от държавите-членки (Германия, Франция, Кипър и Финландия) независимо от липсата на доказателства за нейната ефективност (Mendes et al., 2001). Но в Гърция, Испания, Ирландия и Норвегия се наблюдава интересно развитие в областта на специфичната превенция сред семействата с въвеждането на някои новаторски концепции, които надхвърлят очертанията на семействата/родителите с проблеми с наркотиците и отчитат ролята на социалните, икономически и културни фактори при употребата на наркотици. В Холандия заключението от оценката на проектите за превенция на употребата на наркотици сред родители-имигранти е, че вероятно осъществимата нова насока, в която трябва да се поеме, са стандартните мерки на намеса, предлагани чрез имиграционните мрежи, като се прави разграничение на мерките за мъжете и тези за жените (Tarweij и Van Wamel, 2004). В Норвегия бе въведено и оценено в три от общините обучение по родителски мениджмънт (РМТО – по модел на Орегон), което принципно е метод на обучение за семейства с деца със сериозни поведенчески разстройства. В други две страни бе въведена програмата за укрепване на семействата Айова (ISFP). Тази интензивна семейна програма за мерки на намеса за семейства в риск съчетава методи за преподаване на ученици (10-14 годишни) с една образователна програма за техните родители, насочена към превенция на употребата на наркотици чрез укрепване на семейните компетенции и на връзките в семейството (Kumpfer et al., 2003).


(36) Световна здравна организация: Ръководство за бърза оценка и отговор при употребата на психоактивни вещества и особено сред уязвими младежи.