Съдържание на програмите и дейностите

Увеличаването на програмно-базираните подходи и подобреното събиране на стандартизирана информация дадоха възможност да се направи преглед и сравнение на съдържанието и тенденциите в политиките за превенция в Европа. Информацията обикновено се подава от националните експерти или експертни групи, които имат надежден цялостен поглед над положението в техните страни, което им позволява да правят стандартизирани оценки, или се извлича от количествени данни за наблюдаваните програмно базирани мерки за намеса, които се събират в някои от държавите-членки, напр. в Гърция и Унгария.

Например повечето държави-членки са въвели като превантивен подход училищното обучение за придобиване на личностни и социални умения. Темите, които се обхващат в това обучение, включват вземането на решения, справяне с конкретни ситуации, поставянето на цели и тяхното отстояване, общуването и проявата на съпричастност Тази базирана на факти техника, която е взета от теориите за социалното образование (35), сега изглежда важна методика в повечето държави-членки, дори в страни, където не съществуват програмно базирани подходи (Франция, Люксембург и Швеция) (Таблица 2). В Естония съобщават за широко разпространената употреба на една книга, която учи на социални умения.


Таблица 2: Училищно базирана превенция в Европа


Осигуряването на информация продължава да играе ключова роля за превенцията на употребата на наркотици в много от държавите-членки (вижте Таблица 2). Ограничената полза от осигуряването на информация за превенция на употребата на наркотици бавно започва да се осъзнава (вижте, например, Националния доклад на Швеция). Подходите, базирани единствено на здравното образование, също са ограничени само до въздействието им върху познавателните процеси и често са лишени от конкретни компоненти за поведенческо обучение и обучение за социалните взаимоотношения. Въпреки това тези подходи все още са широко разпространени в някои страни независимо от съвременните ни разбирания за ефективна превенция на употребата на наркотици.

Съществуват две обяснения за продължаващото прилагане на подобни подходи за превенция. Едното е инстинктивното и традиционно схващане, че предоставянето на информация за наркотиците и за рисковете, свързани с тяхната употреба, има възпиращ ефект. Второто обяснение отразява една съвсем нова тенденция, вдъхновена от действията за намаляване на щетите и се базира на схващането, че познавателните умения са по-важни от поведенческите подходи при обучението на младежите за вземане на обосновани решения и избор в живота. Поддръжниците на тази техника смятат, че поведенческите подходи спрямо превенцията на употребата на наркотици, като например подобряване на жизнените умения, покровителстват и демонизират употребата на наркотици (Ashton, 2003; Quensel, 2004) и че най-добрият метод е да се предоставят на младите хора познавателните средства, от които те се нуждаят, чрез осигуряване на необходимата информация. Въпреки различните традиции на тези подходи и двата разглеждат здравното поведение, и по-конкретно употребата на наркотици, като въпрос на личен разумен избор, докато широкото мнение, което преобладава в здравните науки е, че социалните фактори (съседите от квартала, групата със същия социален статус, нормите) и личните фактори (темперамент, академични и емоционални умения) оказват по-силно влияние върху формирането на здравното поведение и поведението спрямо употребата на наркотици, отколкото чистото познание.

Най-важният познавателен елемент, който може да бъде повлиян от превенцията, е погрешното схващане за употребата на наркотици като нещо нормално и социално приемливо сред популацията със същия социален статус. Всъщност 30% разпространение на употребата на канабис през живота сред младите възрастни хора означава, че повече от две трети от това население никога не е употребявало канабис и това е действителното “нормално” положение. Въпреки това, независимо от доказаната полза от техниките, адресирани към схващанията на младите хора за нормите (Reis et al., 2000; Taylor, 2000; Cunningham, 2001; Cuijpers et al., 2002), те рядко се използват в Европа.


(35) fnПоведението се смята за резултат от социалните познания, придобити с помощта на ролеви модели, норми и отношението на “важните други хора”(Bandura, 1977). Отрицателното отношение към употребата на наркотици и защитната самоефикасност могат да бъдат заучени или обусловени от обстоятелствата. Тази концепция е в основата на равните обществени модели и на конкретния модел за усвояване на жизнени умения.