Нормативни и структурни мерки

Мерките за контрол върху разрешените от закона наркотици съдействат за създаването на нормативната основа, върху която могат да бъдат изградени други мерки за превенция. Социалните норми, които подкрепят тютюнопушенето и употребата на алкохол и толерират тяхното влияние върху поведението, са добре познати рискови фактори за симпатизиращо отношение към незаконните наркотици и тяхната употреба (Becoña, 2002). Противно на разпространеното схващане, социалните норми се влияят повече от политиките за контрол, отколкото от кампаниите в средствата за масова информация или подходите в образованието (Hawks et al., 2002; Canning et al., 2004). Статистическата служба на ЕС Eurostat (2002) прави сравнение на мерките за контрол на тютюнопушенето и индикаторите за тютюнопушенето при децата/възрастните в държавите-членки на ЕС и открива, че съществува взаимовръзка между строгостта на политиките за контрол на тютюнопушенето (забрана за рекламиране, възрастови ограничения върху продажбата, други ограничения и др.) и навиците на пушачите. Отчетените стойности за тютюнопушенето сред възрастните са по-високи в страните с относително по-снизходителни политики (напр. Дания, Германия и Обединеното кралство), отколкото в страните с по-строг контрол (напр. Франция, Швеция и Норвегия). Известно е, че ефектът от превантивните мерки е ограничен когато те са в противовес, или най-малкото не се подкрепят от социалните норми и политики. Инициативите на ЕС и на Световната здравна организация (СЗО) в тази област (Aspect Consortium, 2004) печелят почва и днес държавите-членки все повече обвързват политиките за контрол над тютюнопушенето с превенцията по отношение на наркотиците.