Новото в областта на превенцията

Ценностите и поведението на хората се влияят от схващането им за онова, което те смятат за нормално в тяхната социална среда и това особено важи при младите хора. Ако те смятат експерименталната употреба на канабис за “нормална” и социално приемлива (като я свързват с ниски равнища на риск и лесна достъпност), това вероятно оказва ключово влияние върху тяхната ценностна система и поведението им по отношение на употребата на канабис (Botvin, 2000). Предизвикателството пред превенцията е да осигури социални и познавателни стратегии за младежите, с които да се контролира това влияние. Поради тази причина не е реалистично резултатността на политиките за превенция да се оценява на базата на данните за употребата на наркотици сред младежите и особено на приблизителните оценки за експерименталната им употреба, тъй като те са отражение на социалните норми, а не някакво действително проблемно поведение.

Вместо това превенцията следва да се оценява по няколко ясни критерии: добре дефинирани цели, целеви групи и мерки, които да са заложени в националните стратегии и базирани на международните познания в тази област; мерки за контрол на качеството; разработване на специфични мерки за превенция и превенция в семейството; и регулаторни мерки за разрешените от закона наркотици, предназначени да повлияят върху социалните норми, които допускат опрощаване или съгласие с конкретно потребленско поведение.

По отношение на оценката на стратегиите за превенция, новите национални стратегии във Франция и Италия бележат важен напредък спрямо предходните политики, който се изразява в това, че сега ролята на превенцията е по-добре дефинирана, както и значението на структурираните програми и приоритетните области за намеса. В почти всички държави-членки се наблюдава тенденция към възприемането на по-стратегически подходи, като се увеличава вниманието, което се отделя на уязвимите групи в цялостния процес на планиране.